Job 31

Клетвата на Йов

1 ^a „Договор сключих с очите си да не поглеждам девица. 2Но каква ми е участта от Бога свише и какво е наследството ми от Всемогъщия от висините? 3Бедствието не е ли за нечестив човека и злото не е ли за злосторника? 4Бог не видя ли моите пътища и не изброи ли моите стъпки?

5 Ако съм постъпвал с лъжа и ако моят крак е бързал към измама, 6нека ме претеглят на точни везни и Бог ще установи моята невинност. 7Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя и ако сърцето ми е следвало очите ми, и по дланите ми се е залепило петно, 8нека сея, а друг да яде и нека потомците ми да бъдат изкоренени.

9 ^b Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, 10нека жена ми да мели за друг и нека други да се надвесват над нея, 11защото това е безчестие и е беззаконие, което се наказва от съд; 12защото е огън, който изяжда до преизподнята и би изгорил всичко, което ми принадлежи.

13 Ако не зачитах правата на слугата си и на слугинята си, когато са имали спор с мене, 14какво щях да правя, ако Бог би се надигнал срещу мене, и ако Той би ме наказал, какво можех да Му отговоря? 15 ^c Нали Този, Който ме е създал в утробата на майка ми, Същият е създал всички ни в майчина утроба?

16 Отказвал ли съм да изпълня просбата на бедни и оставях ли очите на вдовица да линеят? 17Самичък ли съм изяждал своя залък и не е ли ял от него и сирак? 18Защото от младини е расъл той с мене като с баща и от утробата на майка си съм го водел. 19Ако виждах някой загубен без дреха и осиромашал без връхна дреха, 20не ме ли е благославяло неговото потомство и не е ли бил стоплян с вълна от моите агнета? 21Ако съм издигал ръката си срещу сирак, понеже съм видял подкрепа при портите, 22нека рамото ми се отдели от гърба и нека горната част на ръката ми се откъсне от лакътя, 23тъй като наказанието от Бога ме плаши: пред Неговото величие не бих устоял.

24 ^d Взимал ли съм златото за своя опора и казвал ли съм на чисто злато: „Ти си мое упование?“ 25Ако съм се радвал, че богатството ми беше голямо и че моята ръка толкова много е спечелила, 26 ^e ако гледах слънцето как блести и луната как величествено върви, 27прелъстих ли се тайно в сърцето си и поднесе ли се ръката ми на устата ми за целувка – 28това щеше да е също престъпление за наказване от съдия, защото бих се отрекъл от Бога във висините.

29 ^f Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, когато го постигаше нещастие? 30Не, аз не позволявах на своята уста да съгреши, с проклятие да търси гибелта на неговия живот. 31Не казваха ли хората от шатрата ми: „Кой ли не се е насищал от неговите месни гозби?“ 32Чужд човек не нощуваше на улицата, вратата ми беше отворена за всеки пътник. 33Ако бях скривал като човек своите простъпки, бях прикривал в гърдите си своята вина, 34понеже съм се боял от голямото множество, плашел съм се от подигравката на роднините, тогава щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата. 35Ах, би ли имало някой, който да ме чуе! Това е моята последна дума: нека Всемогъщият да ми отговори! И нека този, с когото споря, напише отговора на свитък. 36Наистина, бих искал да го нося на рамо, да го навия като венец на главата си. 37Щях да известя на Бога броя на крачките си, щях да се приближа без страх до Него като към княз.

38 Ако нивите ми са викали срещу мене и браздите им са се оплаквали от мене, 39ако безплатно съм ял добива им и бях причинявал грижи на стопаните, 40нека вместо жито да растат бодили и вместо ечемик – бурени.“

Край на думите на Йов.